Sep 16, 2005, 9:47 PM

Окована доброта

  Poetry
1.4K 0 5

Вълни от ярост и тревога
заливат ден и нощ света
и мята се във изнемога
човешката ни доброта.

С окови зли е оковано
доброто, нежното сърце,
тупти и страда неразбрано
и търси своето небе.

Светът загубен е за всяка
невинна дума и сълза,
мълчи от болка и не вярва
в любов, мечта и доброта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дорика Цачева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми.Жалко,че не искаш да ги преведа на ПЛ и да Ти направя промоция в Полша.Перфектна си!!!
  • Много вярно и силно казано! Да повярваш в доброто се оказва доста трудно, обратното, уви, е по-лесно. Но аз предпочитам да вървя срещу вятъра, с риск да изгаси мъничкия пламък на вярата, надеждата и любовта у мен!
  • Трябва да вярваме в доброто...иначе ще се изгубим.Хубав стих!Поздрав!
  • Права си до болка, Дори! И много добре е написано! Поздравявам те! Както винаги - истина, рима и ритъм при теб са ръка за ръка!
    Стихотворението ти ме навежда на мисълта колко такива хора познавам...има ги и това е добре! Лошото е, че..."няма ненаказано добро"
  • Аз зная , че ти вярваш! И е хубаво, че не само ти...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...