Вълни от ярост и тревога
заливат ден и нощ света
и мята се във изнемога
човешката ни доброта.
С окови зли е оковано
доброто, нежното сърце,
тупти и страда неразбрано
и търси своето небе.
Светът загубен е за всяка
невинна дума и сълза,
мълчи от болка и не вярва
в любов, мечта и доброта.
© Дорика Цачева Все права защищены