20 jun 2009, 1:17

Окови 

  Poesía
758 0 6

Оковите дрънчат като в тъмница,
но, тях не чул, в ушите ми ехтеше
усмивката на моята кралица.
... Макар че тя на друг отдавна беше.

Когато се любувам на гласа ù,
забравям в миг, че тя е окована.
Мечтая да я отведа на път,
ала над нас тегнее зла забрана.

-- О, заповед ми дай и със пилата
пилил бих денонощно на колене,
на теб освободил бих тъй краката!

-- Принцеси има само в стари книги.
Недей да се топиш в мечти по мене --
сама съм си избрала тез вериги.

 

 


 

(Моля, спестете ми коментари в стил "Много ми хареса".)

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Приветствам стремежа ти да популяризираш тая стара позабравена, класическа форма.
    (Май щеше да е по-добре да напиша тук само похвалите, а останалото на лични.)
    И аз не разбирам, какво става.И не искам да бъда разбран погрешно.:x
    поща
  • Не можах да разбера какво е станало?
  • Щом призоваваш към градивна критика...
    Идеята ти е прекрасна.Предадена е ясно.
    Има една поговорка "Ако обичаш мен, обичай и кучето ми" , т.е. лошия ми нрав, недостатъците ми.В твоя случай "оковите" заместват "кучето" и придават различна символика.
    По отношение на формата има някои пропуски.
    Терцетите са добри.Само "бих пилил..." ми звучи по-добре от "пилил бих".
    Хубаво ще е ако преработиш четииристишията съгласно изискванията,
    без да пострадат посланията в тях.

    П.П. Това е градивна критика, а не заяждане.
  • И освен, че сами си избираме веригите, дори си ги обичаме...Кой беше казал: "Да обичаме веригите си - те са нашата свобода"?
    Желая ти принцеса, която сама да реши да се окове точно за теб
  • И за съжаление ще си ги влачи цял живот... оковите!
    Жените винаги избират,Тошко!
    И не, че винаги правим разумен избор, ама на - ей тъй на инат.
    Поздрав.
  • Кефско!
Propuestas
: ??:??