20.06.2009 г., 1:17

Окови

908 0 6

Оковите дрънчат като в тъмница,
но, тях не чул, в ушите ми ехтеше
усмивката на моята кралица.
... Макар че тя на друг отдавна беше.

Когато се любувам на гласа ù,
забравям в миг, че тя е окована.
Мечтая да я отведа на път,
ала над нас тегнее зла забрана.

-- О, заповед ми дай и със пилата
пилил бих денонощно на колене,
на теб освободил бих тъй краката!

-- Принцеси има само в стари книги.
Недей да се топиш в мечти по мене --
сама съм си избрала тез вериги.

 

 


 

(Моля, спестете ми коментари в стил "Много ми хареса".)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приветствам стремежа ти да популяризираш тая стара позабравена, класическа форма.
    (Май щеше да е по-добре да напиша тук само похвалите, а останалото на лични.)
    И аз не разбирам, какво става.И не искам да бъда разбран погрешно.:x
    поща
  • Не можах да разбера какво е станало?
  • Щом призоваваш към градивна критика...
    Идеята ти е прекрасна.Предадена е ясно.
    Има една поговорка "Ако обичаш мен, обичай и кучето ми" , т.е. лошия ми нрав, недостатъците ми.В твоя случай "оковите" заместват "кучето" и придават различна символика.
    По отношение на формата има някои пропуски.
    Терцетите са добри.Само "бих пилил..." ми звучи по-добре от "пилил бих".
    Хубаво ще е ако преработиш четииристишията съгласно изискванията,
    без да пострадат посланията в тях.

    П.П. Това е градивна критика, а не заяждане.
  • И освен, че сами си избираме веригите, дори си ги обичаме...Кой беше казал: "Да обичаме веригите си - те са нашата свобода"?
    Желая ти принцеса, която сама да реши да се окове точно за теб
  • И за съжаление ще си ги влачи цял живот... оковите!
    Жените винаги избират,Тошко!
    И не, че винаги правим разумен избор, ама на - ей тъй на инат.
    Поздрав.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...