Jun 20, 2009, 1:17 AM

Окови

  Poetry
912 0 6

Оковите дрънчат като в тъмница,
но, тях не чул, в ушите ми ехтеше
усмивката на моята кралица.
... Макар че тя на друг отдавна беше.

Когато се любувам на гласа ù,
забравям в миг, че тя е окована.
Мечтая да я отведа на път,
ала над нас тегнее зла забрана.

-- О, заповед ми дай и със пилата
пилил бих денонощно на колене,
на теб освободил бих тъй краката!

-- Принцеси има само в стари книги.
Недей да се топиш в мечти по мене --
сама съм си избрала тез вериги.

 

 


 

(Моля, спестете ми коментари в стил "Много ми хареса".)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тошко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Приветствам стремежа ти да популяризираш тая стара позабравена, класическа форма.
    (Май щеше да е по-добре да напиша тук само похвалите, а останалото на лични.)
    И аз не разбирам, какво става.И не искам да бъда разбран погрешно.:x
    поща
  • Не можах да разбера какво е станало?
  • Щом призоваваш към градивна критика...
    Идеята ти е прекрасна.Предадена е ясно.
    Има една поговорка "Ако обичаш мен, обичай и кучето ми" , т.е. лошия ми нрав, недостатъците ми.В твоя случай "оковите" заместват "кучето" и придават различна символика.
    По отношение на формата има някои пропуски.
    Терцетите са добри.Само "бих пилил..." ми звучи по-добре от "пилил бих".
    Хубаво ще е ако преработиш четииристишията съгласно изискванията,
    без да пострадат посланията в тях.

    П.П. Това е градивна критика, а не заяждане.
  • И освен, че сами си избираме веригите, дори си ги обичаме...Кой беше казал: "Да обичаме веригите си - те са нашата свобода"?
    Желая ти принцеса, която сама да реши да се окове точно за теб
  • И за съжаление ще си ги влачи цял живот... оковите!
    Жените винаги избират,Тошко!
    И не, че винаги правим разумен избор, ама на - ей тъй на инат.
    Поздрав.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...