Jun 20, 2009, 1:17 AM

Окови

  Poetry
910 0 6

Оковите дрънчат като в тъмница,
но, тях не чул, в ушите ми ехтеше
усмивката на моята кралица.
... Макар че тя на друг отдавна беше.

Когато се любувам на гласа ù,
забравям в миг, че тя е окована.
Мечтая да я отведа на път,
ала над нас тегнее зла забрана.

-- О, заповед ми дай и със пилата
пилил бих денонощно на колене,
на теб освободил бих тъй краката!

-- Принцеси има само в стари книги.
Недей да се топиш в мечти по мене --
сама съм си избрала тез вериги.

 

 


 

(Моля, спестете ми коментари в стил "Много ми хареса".)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тошко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Приветствам стремежа ти да популяризираш тая стара позабравена, класическа форма.
    (Май щеше да е по-добре да напиша тук само похвалите, а останалото на лични.)
    И аз не разбирам, какво става.И не искам да бъда разбран погрешно.:x
    поща
  • Не можах да разбера какво е станало?
  • Щом призоваваш към градивна критика...
    Идеята ти е прекрасна.Предадена е ясно.
    Има една поговорка "Ако обичаш мен, обичай и кучето ми" , т.е. лошия ми нрав, недостатъците ми.В твоя случай "оковите" заместват "кучето" и придават различна символика.
    По отношение на формата има някои пропуски.
    Терцетите са добри.Само "бих пилил..." ми звучи по-добре от "пилил бих".
    Хубаво ще е ако преработиш четииристишията съгласно изискванията,
    без да пострадат посланията в тях.

    П.П. Това е градивна критика, а не заяждане.
  • И освен, че сами си избираме веригите, дори си ги обичаме...Кой беше казал: "Да обичаме веригите си - те са нашата свобода"?
    Желая ти принцеса, която сама да реши да се окове точно за теб
  • И за съжаление ще си ги влачи цял живот... оковите!
    Жените винаги избират,Тошко!
    И не, че винаги правим разумен избор, ама на - ей тъй на инат.
    Поздрав.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...