Окови, оковани в окови
Органен звън тих шепот раздира,
разкъсва самотната, тъмна мъгла,
изгаря наложена нежна юзда,
разпалва жажда за среща с света.
Отрязани крака затичват,
от рамене стърчат криле,
очите огъня обичат,
разбиват ледено море.
Стенание къса дебела верига,
а лудост пробива втвърдена земя,
самотност окови наново надига,
заключена, скрита във земна кора.
Рани зараснали в земни недра,
окъпани в живителна вода,
рисунки на въздушната боя
попадат под властта на огъня.
Война без бой печелят в дива ярост
възпламенените, изпепеляващи очи,
отстъпва победено плаха вялост,
освобождавайки земи предтечови.
Болка на носталгия гори отвъд,
но победеният се чувства победил,
зашива прогорената си плът,
щастлив, отчасти себе си разбил,
умът размит старателно измил,
дивашкото във себе си разкрил,
в сандали от бодли вървял по път
към царски трон във роден кът.
Пресъхнала уста запява химн,
в окови от еуфория прихваната,
от селище опожарено дим,
прераства във мъгла покварата.
разкъсва самотната, тъмна мъгла,
изгаря наложена нежна юзда,
разпалва жажда за среща с света.
Отрязани крака затичват,
от рамене стърчат криле,
очите огъня обичат,
разбиват ледено море.
Стенание къса дебела верига,
а лудост пробива втвърдена земя,
самотност окови наново надига,
заключена, скрита във земна кора.
Рани зараснали в земни недра,
окъпани в живителна вода,
рисунки на въздушната боя
попадат под властта на огъня.
Война без бой печелят в дива ярост
възпламенените, изпепеляващи очи,
отстъпва победено плаха вялост,
освобождавайки земи предтечови.
Болка на носталгия гори отвъд,
но победеният се чувства победил,
зашива прогорената си плът,
щастлив, отчасти себе си разбил,
умът размит старателно измил,
дивашкото във себе си разкрил,
в сандали от бодли вървял по път
към царски трон във роден кът.
Пресъхнала уста запява химн,
в окови от еуфория прихваната,
от селище опожарено дим,
прераства във мъгла покварата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Людмил Стоянов Todos los derechos reservados
Когато чета нещо го чувствам, но само понякога, рядко, то ми напомня за мен и ми въздейства силно, извиквайки спомените ми. Прекрасно е, когато разбирам, че това, което аз съм създал скоро или отдавна, е имало същия ефект върху някой друг. Благодаря ти за четенето. 
