23 sept 2011, 22:49

Октомври 

  Poesía » De amor
871 0 37

             Октомври       

 

 

 

Изгнаник, от Рая прокуден,

се скитам по есенни улици,

като птиците аз съм  принуден

да  следвам сезонни приумици...

 

 

на лятната грешна любов

със знака за бърза разлъка,  

на  прошепнати – без  послеслов –

обещания за сладостна мъка,

 

 

 на  надежди, като листата, 

 капещи с първия дъжд.

 Защо ли вярват сърцата

 на лятото още, още веднъж?

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??