Октомври
Изгнаник, от Рая прокуден,
се скитам по есенни улици,
като птиците аз съм принуден
да следвам сезонни приумици...
на лятната грешна любов
със знака за бърза разлъка,
на прошепнати – без послеслов –
обещания за сладостна мъка,
на надежди, като листата,
капещи с първия дъжд.
Защо ли вярват сърцата
на лятото още, още веднъж?
© Запрян Колев Todos los derechos reservados