Октомври
Октомври
Изгнаник, от Рая прокуден,
се скитам по есенни улици,
като птиците аз съм принуден
да следвам сезонни приумици...
на лятната грешна любов
със знака за бърза разлъка,
на прошепнати – без послеслов –
обещания за сладостна мъка,
на надежди, като листата,
капещи с първия дъжд.
Защо ли вярват сърцата
на лятото още, още веднъж?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Запрян Колев Все права защищены
