Октомври
Октомври
Изгнаник, от Рая прокуден,
се скитам по есенни улици,
като птиците аз съм принуден
да следвам сезонни приумици...
на лятната грешна любов
със знака за бърза разлъка,
на прошепнати – без послеслов –
обещания за сладостна мъка,
на надежди, като листата,
капещи с първия дъжд.
Защо ли вярват сърцата
на лятото още, още веднъж?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
