23.09.2011 г., 22:49 ч.

Октомври 

  Поезия » Любовна
870 0 37

             Октомври       

 

 

 

Изгнаник, от Рая прокуден,

се скитам по есенни улици,

като птиците аз съм  принуден

да  следвам сезонни приумици...

 

 

на лятната грешна любов

със знака за бърза разлъка,  

на  прошепнати – без  послеслов –

обещания за сладостна мъка,

 

 

 на  надежди, като листата, 

 капещи с първия дъжд.

 Защо ли вярват сърцата

 на лятото още, още веднъж?

© Запрян Колев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??