16 oct 2016, 22:12

Октомври 2

  Poesía » Otra
659 0 5

Октомври е скучничък, сив актьор

и своята роля бездарно играе

сред изоставен случайно декор.

За нашите чувства изобщо нехае.

 

Не го притесняват ни вятър, ни студ,

ни кестени обли, покрили паважа.

Напук се усмихва, съвсем като луд

и своите думи не бърза да каже.

 

А ние сме зрители с кухи лица,

погрешно избрали часа и салона.

С възторга на малки наивни деца

в небето се вглеждаме, търсим балони.

 

Октомври е тъжен, самотен артист,

не ни весели, все повтаря познатото...

И ние прегракнало викаме: "Бис!

На сцената нека излезе пак лятото!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...