Октомври 2
Октомври е скучничък, сив актьор
и своята роля бездарно играе
сред изоставен случайно декор.
За нашите чувства изобщо нехае.
Не го притесняват ни вятър, ни студ,
ни кестени обли, покрили паважа.
Напук се усмихва, съвсем като луд
и своите думи не бърза да каже.
А ние сме зрители с кухи лица,
погрешно избрали часа и салона.
С възторга на малки наивни деца
в небето се вглеждаме, търсим балони.
Октомври е тъжен, самотен артист,
не ни весели, все повтаря познатото...
И ние прегракнало викаме: "Бис!
На сцената нека излезе пак лятото!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
