9 oct 2017, 9:42

Октомври 

  Poesía » Otra
685 5 11

Изви се сянка. Като вик

в осиротялото дере.

Изплези времето език.

Октомври звънна с дайре,

 

събра невинните листа,

червени като топла кръв,

под булото на есента.

Пришпори вятърът със стръв

 

конете сиви на мъглите.

Тъгата сви се на кълбо,

замърка тихичко и сито

зад свъсеното ми чело.

 

Така почувствах всеки звук,

със който отлетяха птиците.

Октомври вече властва тук...

и влагата пълзи в зениците...

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??