Октомври
Изви се сянка. Като вик
в осиротялото дере.
Изплези времето език.
Октомври звънна с дайре,
събра невинните листа,
червени като топла кръв,
под булото на есента.
Пришпори вятърът със стръв
конете сиви на мъглите.
Тъгата сви се на кълбо,
замърка тихичко и сито
зад свъсеното ми чело.
Така почувствах всеки звук,
със който отлетяха птиците.
Октомври вече властва тук...
и влагата пълзи в зениците...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
Поздрави!
