Oct 9, 2017, 9:42 AM

Октомври

  Poetry » Other
950 5 10

Изви се сянка. Като вик

в осиротялото дере.

Изплези времето език.

Октомври звънна с дайре,

 

събра невинните листа,

червени като топла кръв,

под булото на есента.

Пришпори вятърът със стръв

 

конете сиви на мъглите.

Тъгата сви се на кълбо,

замърка тихичко и сито

зад свъсеното ми чело.

 

Така почувствах всеки звук,

със който отлетяха птиците.

Октомври вече властва тук...

и влагата пълзи в зениците...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...