Melanie (Елица Георгиева)
157 337
10 oct 2017, 20:27

Октомври... 

  Poesía » De amor
343 2 6

Октомври...

 

Той пак е влюбен вятърен хлапак,

душата ми във шепите си сбира,

за двама под небесен похлупак

една любов през времето пулсира.

 

Сред есенните листи аз вървя

и следвам свойта огнена посока,

завивам се понякога с дъжда

и все раста безкрайно светлоока.

 

Усещам го във мойте дълбини –

мълчи ме в тихо-цветно единение,

сред спомени живее за преди

и вярва във космичното спасение.

 

Докрайно ще прелее вътре в мен,

прегърнал мъдростта ми разкроена,

и в утрото на есенния ден

съдбата му ще бъде опростена.

 

Накрая, слети двама във едно,

в просторите ще хукнем като птици,

ще се завърнем в общото гнездо,

запазено във нашите зеници.

 

И там ще презимува любовта,

разказана докрай от сетивата,

а щом почука с трепет пролетта,

ще преоткрием нова светлината.

 

01.10.2017г.

Елица

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Меги, Вики, Стойчо, Бети и Пепи, благодаря ви, приятели! Обичам октомври, когато е топъл. Харесва ми циганското лято. Тази година реших да му посветя стих! Радвам се, че се отбихте, коментирахте и харесахте! Усмихнати есенни дни от мен!
  • . Много красиво! Хареса ми!
  • Много е хубаво!
  • Чудесна изповед! Поздрави за написаното и успех!
  • Светло и позитивно!
  • Много ми хареса!
Propuestas
: ??:??