1 oct 2025, 23:52

Октомври

162 0 0

Оловно е, сивее, миришещо на дим,

небето на Октомври- чудак непредвидим.

Отронва се протяжно, далечен тътнещ зов,

в пръстта, пропита с влага- последният покров.

 

По устните се стича дъждът като обет,

а шепите треперят, положили букет

на гроба на мечтите, погубени в лъжа,

въздъхвам и замлъквам. Застинала, тъжа.

 

В тъмата пламва огън, ръждивата печал

забива се в сърцето, подобно на кинжал,

а сенките танцуват по каменния свод,

на криптата, в която узрява черен плод.

 

Зачената сред Мрака, родена в утринта

с душата на искрица, сломена от вина,

аз тихо се превръщам в проклятие и прах,

но вече няма болка, страдание и страх

 

В одежди от коприна, тъкана от мъгла

загърната във здрача, с венеца от зора

горчиво се усмихвам, макар да ми тежи,

че там сред тъмнината, сърцето ми лежи.

 

Не искам да съм светла, когато океан

ненавист и коварство удавя моя блян.

Избирам да съм тъмна- индиго и катран,

в очите да изригва губителен вулкан.

 

Октомври ме изслуша, прегърна и дори

съчувствие безценно без корист ми дари.

Предложи ми сърдечно и аз се съгласих,

душата ми за трепет от тлен да възкреси.

 

И тъй като не бива подобен жест красив,

в забрава да потъне, възпях го с този стих.

Октомври е чаровник, макар и срамежлив

унило-замечтан е, но пъстър, ласкав, жив...

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Митева Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...