1.10.2025 г., 23:52

Октомври

160 0 0

Оловно е, сивее, миришещо на дим,

небето на Октомври- чудак непредвидим.

Отронва се протяжно, далечен тътнещ зов,

в пръстта, пропита с влага- последният покров.

 

По устните се стича дъждът като обет,

а шепите треперят, положили букет

на гроба на мечтите, погубени в лъжа,

въздъхвам и замлъквам. Застинала, тъжа.

 

В тъмата пламва огън, ръждивата печал

забива се в сърцето, подобно на кинжал,

а сенките танцуват по каменния свод,

на криптата, в която узрява черен плод.

 

Зачената сред Мрака, родена в утринта

с душата на искрица, сломена от вина,

аз тихо се превръщам в проклятие и прах,

но вече няма болка, страдание и страх

 

В одежди от коприна, тъкана от мъгла

загърната във здрача, с венеца от зора

горчиво се усмихвам, макар да ми тежи,

че там сред тъмнината, сърцето ми лежи.

 

Не искам да съм светла, когато океан

ненавист и коварство удавя моя блян.

Избирам да съм тъмна- индиго и катран,

в очите да изригва губителен вулкан.

 

Октомври ме изслуша, прегърна и дори

съчувствие безценно без корист ми дари.

Предложи ми сърдечно и аз се съгласих,

душата ми за трепет от тлен да възкреси.

 

И тъй като не бива подобен жест красив,

в забрава да потъне, възпях го с този стих.

Октомври е чаровник, макар и срамежлив

унило-замечтан е, но пъстър, ласкав, жив...

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...