Гледам октомврийското небе
плодовете на лятото
се разпукват в ръцете ми.
През пръстите ми изтичат
последните лъчи на залеза.
Димът се стели над покривите.
Вечерният хлад носи обещания
за домашен уют, есенно горчиво вино
за бледия сърп на полумесеца.
Обещания, които си отиват с утрото.
Всеки поема по своята прашна пътека
към вечерта, към октомврийското небе.