Гледам октомврийското небе
плодовете на лятото
се разпукват в ръцете ми.
През пръстите ми изтичат
последните лъчи на залеза.
Димът се стели над покривите.
Вечерният хлад носи обещания
за домашен уют, есенно горчиво вино
за бледия сърп на полумесеца.
Обещания, които си отиват с утрото.
Всеки поема по своята прашна пътека
към вечерта, към октомврийското небе.
© Нимфаеа Алба All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
