Гледам октомврийското небе
плодовете на лятото
се разпукват в ръцете ми.
През пръстите ми изтичат
последните лъчи на залеза.
Димът се стели над покривите.
Вечерният хлад носи обещания
за домашен уют, есенно горчиво вино
за бледия сърп на полумесеца.
Обещания, които си отиват с утрото.
Всеки поема по своята прашна пътека
към вечерта, към октомврийското небе.
© Нимфаеа Алба All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
