25 ago 2015, 23:11

Олово 

  Poesía
400 0 1

Не гледай, че във кал потъвам,

харесва ми да виждам новото...
В краката си аз сам се спъвам,
когато стане скучно словото.
 

А твоето... присяда ми на гърлото.
И тръни гълтам незаслужено.
Разтапям пак със гняв оловото,
щом ме заливаш с вече слушано...
 

И се превръщам в малка статуя,
от рафта гледам те презрително...
От устните ти чувствам вятъра...
И как изстинах после... питай ме...
 

Нима усещаш хлад във погледа?
Навярно идва от оловото,
което слагам във патронника
и с него... точката на словото.

© Йордан Ботев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Преписване? Извинявам се, но това е последното нещо, с което се занимавам!
    По-злостен коментар не съм имал, благодаря за него, но ще те разочаровам... Не си пиша стиховете, преписвайки от някого. Пиша под емоция, преписването не го обичах и в училище! Бъди здрав и малко по-добър, човече!
Propuestas
: ??:??