25 ago 2015, 23:11

Олово

Poesía

580 0 1

Не гледай, че във кал потъвам,

харесва ми да виждам новото...
В краката си аз сам се спъвам,
когато стане скучно словото.

А твоето... присяда ми на гърлото.
И тръни гълтам незаслужено.
Разтапям пак със гняв оловото,
щом ме заливаш с вече слушано...

И се превръщам в малка статуя,
от рафта гледам те презрително...
От устните ти чувствам вятъра...
И как изстинах после... питай ме...

Нима усещаш хлад във погледа?
Навярно идва от оловото,
което слагам във патронника
и с него... точката на словото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

DaniBo (Йордан Ботев)

Преписване? Извинявам се, но това е последното нещо, с което се занимавам!
По-злостен коментар не съм имал, благодаря за него, но ще те разочаровам... Не си пиша стиховете, преписвайки от някого. Пиша под емоция, преписването не го обичах и в училище! Бъди здрав и малко по-добър, човече!

2015-10-09T18:04:38+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0