Aug 25, 2015, 11:11 PM

Олово

Poetry

583 0 1

Не гледай, че във кал потъвам,

харесва ми да виждам новото...
В краката си аз сам се спъвам,
когато стане скучно словото.

А твоето... присяда ми на гърлото.
И тръни гълтам незаслужено.
Разтапям пак със гняв оловото,
щом ме заливаш с вече слушано...

И се превръщам в малка статуя,
от рафта гледам те презрително...
От устните ти чувствам вятъра...
И как изстинах после... питай ме...

Нима усещаш хлад във погледа?
Навярно идва от оловото,
което слагам във патронника
и с него... точката на словото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

DaniBo (Йордан Ботев)

Преписване? Извинявам се, но това е последното нещо, с което се занимавам!
По-злостен коментар не съм имал, благодаря за него, но ще те разочаровам... Не си пиша стиховете, преписвайки от някого. Пиша под емоция, преписването не го обичах и в училище! Бъди здрав и малко по-добър, човече!

2015-10-09T18:04:38+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0