Олтар на любовта
О, скъп олтар на любовта,
какво пред тебе да пожертвам?
Пожертвах все, що имах на света!
Дори глава сега пред тебе свеждам.
Пожертвах свойта младост и надежди,
пожертвах чест, съзнание и свян,
сега обличам черните одежди
и в кървави сълзи съм аз облян.
Поднесох ти и радостта оскъдна,
поднесох ти сърцето си, нали?
Една мечта от мойте се не сбъдна,
що искаш повече - кажи, кажи?
Аз вече нямам нищо на земята,
какво да ти предложа днес - не знам.
Вземи последното - това е свободата,
да зная веч, че съм напълно сам.
О, скъп олтар на любовта ми,
пред теб са евтини човешките души.
Вземи и моята сега, убий ме.
Но знай, че твърде скъпи жертви взимаш ти!
С желание ги жертвах, не скъпих се -
един живот и сетния си ден.
Но, моля те горещо, помисли си,
какво в замяна даде ти на мен?
© Кирил Петров Todos los derechos reservados