5.09.2010 г., 20:39

Олтар на любовта

1.3K 0 3

 

 

Олтар на любовта

 

О, скъп олтар на любовта,

какво пред тебе да пожертвам?

Пожертвах все, що имах на света!

Дори глава сега пред тебе свеждам.

 

Пожертвах свойта младост и надежди,

пожертвах чест, съзнание и свян,

сега обличам черните одежди

и в кървави сълзи съм аз облян.

 

Поднесох ти и радостта оскъдна,

поднесох ти сърцето си, нали?

Една мечта от мойте се не сбъдна,

що искаш повече - кажи, кажи?

 

Аз вече нямам нищо на земята,

какво да ти предложа днес - не знам.

Вземи последното - това е свободата,

да зная веч, че съм напълно сам.

 

О, скъп олтар на любовта ми,

пред теб са евтини човешките души.

Вземи и моята сега, убий ме.

Но знай, че твърде скъпи жертви взимаш ти!

 

С желание ги жертвах, не скъпих се -

един живот и сетния си ден.

Но, моля те горещо, помисли си,

какво в замяна даде ти на мен?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...