5.09.2010 г., 20:39

Олтар на любовта

1.3K 0 3

 

 

Олтар на любовта

 

О, скъп олтар на любовта,

какво пред тебе да пожертвам?

Пожертвах все, що имах на света!

Дори глава сега пред тебе свеждам.

 

Пожертвах свойта младост и надежди,

пожертвах чест, съзнание и свян,

сега обличам черните одежди

и в кървави сълзи съм аз облян.

 

Поднесох ти и радостта оскъдна,

поднесох ти сърцето си, нали?

Една мечта от мойте се не сбъдна,

що искаш повече - кажи, кажи?

 

Аз вече нямам нищо на земята,

какво да ти предложа днес - не знам.

Вземи последното - това е свободата,

да зная веч, че съм напълно сам.

 

О, скъп олтар на любовта ми,

пред теб са евтини човешките души.

Вземи и моята сега, убий ме.

Но знай, че твърде скъпи жертви взимаш ти!

 

С желание ги жертвах, не скъпих се -

един живот и сетния си ден.

Но, моля те горещо, помисли си,

какво в замяна даде ти на мен?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...