Sep 5, 2010, 8:39 PM

Олтар на любовта 

  Poetry » Love
1125 0 3

 

 

Олтар на любовта

 

О, скъп олтар на любовта,

какво пред тебе да пожертвам?

Пожертвах все, що имах на света!

Дори глава сега пред тебе свеждам.

 

Пожертвах свойта младост и надежди,

пожертвах чест, съзнание и свян,

сега обличам черните одежди

и в кървави сълзи съм аз облян.

 

Поднесох ти и радостта оскъдна,

поднесох ти сърцето си, нали?

Една мечта от мойте се не сбъдна,

що искаш повече - кажи, кажи?

 

Аз вече нямам нищо на земята,

какво да ти предложа днес - не знам.

Вземи последното - това е свободата,

да зная веч, че съм напълно сам.

 

О, скъп олтар на любовта ми,

пред теб са евтини човешките души.

Вземи и моята сега, убий ме.

Но знай, че твърде скъпи жертви взимаш ти!

 

С желание ги жертвах, не скъпих се -

един живот и сетния си ден.

Но, моля те горещо, помисли си,

какво в замяна даде ти на мен?

 

 

 

© Кирил Петров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??