Олтар на любовта
Олтар на любовта
О, скъп олтар на любовта,
какво пред тебе да пожертвам?
Пожертвах все, що имах на света!
Дори глава сега пред тебе свеждам.
Пожертвах свойта младост и надежди,
пожертвах чест, съзнание и свян,
сега обличам черните одежди
и в кървави сълзи съм аз облян.
Поднесох ти и радостта оскъдна,
поднесох ти сърцето си, нали?
Една мечта от мойте се не сбъдна,
що искаш повече - кажи, кажи?
Аз вече нямам нищо на земята,
какво да ти предложа днес - не знам.
Вземи последното - това е свободата,
да зная веч, че съм напълно сам.
О, скъп олтар на любовта ми,
пред теб са евтини човешките души.
Вземи и моята сега, убий ме.
Но знай, че твърде скъпи жертви взимаш ти!
С желание ги жертвах, не скъпих се -
един живот и сетния си ден.
Но, моля те горещо, помисли си,
какво в замяна даде ти на мен?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кирил Петров Все права защищены
