Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
30 mar 2010, 9:49

Омагьосан 

  Poesía » De amor
727 0 5

Омайно биле му свари

 

и тайно в чашата го сложи,

 

добави мъртъв блясък от звезди

 

и шарки от змийски кожи.

 

Превърза вените му със конец,

 

от блатен мъх и паяжина

 

изтри му миналото, излетя,

 

подобно дим, в ъглите на комина.

 

Сега е сляп и нищичко си няма,

 

не помни изгреви, не го боли...

 

със най-жестоката усмивка може

 

Луната от небето да свали.

 

И той я сваля. Тъпче я с нозе.

 

Премята я във потните си длани,

 

на хоризонта слънцето расте

 

и учи ме от него да се браня.

 

 

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??