Омагьосан
Омайно биле му свари
и тайно в чашата го сложи,
добави мъртъв блясък от звезди
и шарки от змийски кожи.
Превърза вените му със конец,
от блатен мъх и паяжина
изтри му миналото, излетя,
подобно дим, в ъглите на комина.
Сега е сляп и нищичко си няма,
не помни изгреви, не го боли...
със най-жестоката усмивка може
Луната от небето да свали.
И той я сваля. Тъпче я с нозе.
Премята я във потните си длани,
на хоризонта слънцето расте
и учи ме от него да се браня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джулиана Кашон Всички права запазени
