Какво делим с теб,
че все още не мога да се
разплатя със съдбата?
Нещо твое ли взех,
откраднах ли нещо,
губейки себе си в тишината?
Банален момент без развой,
тъмен тунел в самотата,
изход - зазидан от свои,
кръстопът - издигнат от двама.
Напразно стоя и очаквам.
Като изсъхнал цвят се прощавам в съня.
Мигар пробуждам се плавно,
после клетви запращам,
заставам на прага
и чакам, чакам и бдя ...
Какво делим още с теб?
Все още не мога да се разплатя
със съдбата!
Нещо твое ли взех,
откраднах ли нещо,
губейки себе си в тишината?
© Любима Маеркова Todos los derechos reservados