Какво делим с теб, 

че все още не мога да се

разплатя със съдбата?

Нещо твое ли взех,

откраднах ли нещо,

губейки себе си в тишината?

Банален момент без развой,

тъмен тунел в самотата,

изход - зазидан от свои,

кръстопът - издигнат от двама.

Напразно стоя и очаквам.

Като изсъхнал цвят се прощавам в съня.

Мигар пробуждам се плавно,

после клетви запращам,

заставам на прага

и чакам, чакам и бдя ...

Какво делим още с теб?

Все още не мога да се разплатя

със съдбата!

Нещо твое ли взех,

откраднах ли нещо,

губейки себе си в тишината?