23 jul 2012, 14:40

Омраза

  Poesía » Otra
872 0 1

Моля те, давай, крещи,

убий ме чрез моето име.

И нека когато щурците запеят,

смъртта в свойто було обвий ме.

 

И давай, моля те, ти мрази ме,

мрази моята черна душа.

Когато острие върху тъканта заиграе,

чие омразно тяло то реже, да знае.

 

И нека душата ми в огньвете на ада да гори,

дяволът вечно да я мъчи.

И отгоре да ме гледаш ти,

без нищо да кажеш, щастливо да мълчиш.

 

И моля те, мрази ти моето съществуване,

всяка моя мисъл,

понеже ако ти не убиеш ме,

то тогава от омраза няма никакъв смисъл.

 

И ще бъде загубено това чувство опияняващо,

тъй прекрасно, тъй завладяващо.

Когато знаеш ти, че проблемите ти със света

могат да бъдат разрешени от на един човек смъртта.

 

Моля те, не пропилявай ти тази красота,

изчисти света от всеки мой нечист помисъл или мечта.

Мрази ме, мрази ме, моли те моята стара душа,

само това ми остана от теб сега...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не бих го написал по-добре, Божидар. Изпитах онова малко чувство, докато го четях, на удоволствие и желание някой да ме мрази толкова.
    Поздравления!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...