Моля те, давай, крещи,
убий ме чрез моето име.
И нека когато щурците запеят,
смъртта в свойто було обвий ме.
И давай, моля те, ти мрази ме,
мрази моята черна душа.
Когато острие върху тъканта заиграе,
чие омразно тяло то реже, да знае.
И нека душата ми в огньвете на ада да гори,
дяволът вечно да я мъчи.
И отгоре да ме гледаш ти,
без нищо да кажеш, щастливо да мълчиш.
И моля те, мрази ти моето съществуване,
всяка моя мисъл,
понеже ако ти не убиеш ме,
то тогава от омраза няма никакъв смисъл.
И ще бъде загубено това чувство опияняващо,
тъй прекрасно, тъй завладяващо.
Когато знаеш ти, че проблемите ти със света
могат да бъдат разрешени от на един човек смъртта.
Моля те, не пропилявай ти тази красота,
изчисти света от всеки мой нечист помисъл или мечта.
Мрази ме, мрази ме, моли те моята стара душа,
само това ми остана от теб сега...
© Божидар Лазаров Todos los derechos reservados
Поздравления!