1 feb 2019, 13:59  

Омразата

862 0 0

Изпариха се чувствата. Отлетяха на някъде.
Само черна утайка, остана на дъното.
Тя нахрани омразата и горчи във устата ми.
Всяка нощ пропълзява и ме сграбчва за гърлото.
  
Аз се боря с омразата, но със ноктите хищните,
тя разкъсва жестоко, разкъсва сърцето ми.
Ще потърся любов, от любовите силните,
да прилегне до мен, като куче в нозете ми.

 

Със любов ще лекувам, ще лекувам омразата.
На утайката черна, ще почистя отровата.
Но разяжда ме нещо - както проказата.
То нашепва, внимавай, с любовта, тая новата.

 

И обхваща ме страх, че ще бъде пак временна.
Ще прилегне до мен, със лицето красиво.
Но ще бъде навярно, с омразата бременна.
Пак омраза, но друга. По свирепа и дива!

 

ПИ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Иванов - ПИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...