25 ene 2009, 23:03

Омраза 

  Poesía » De amor
671 0 2

Омраза

През прозореца поглеждам – виждам слънце,

а в душата ми витае мрак...

Любовта ми е голяма като зрънце,

и омразата превзе сърцето пак...

 

Листата капят... капят и сълзите ми,

а птиците навън мълчат със мен.

И сълзите капят... капят от очите ми,

А денят е черен... ах, ти, черен ден!

 

А омразата тече по вените с кръвта,

тече и завладява всичко в мен...

Ще намеря ли покой в смъртта?!

Кажи ми, ден... ти, черен ден!

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво!!
  • Техиката е добра, но идеята...Не пиши,когато си ядосана, а когато ти дойде добра идея, гледай да е по-оптимистична, ако може.Смъртта е неизбежен финал...Омразата е хубаво да я преодолееш.
Propuestas
: ??:??