25.01.2009 г., 23:03

Омраза

1K 0 2

Омраза

През прозореца поглеждам – виждам слънце,

а в душата ми витае мрак...

Любовта ми е голяма като зрънце,

и омразата превзе сърцето пак...

 

Листата капят... капят и сълзите ми,

а птиците навън мълчат със мен.

И сълзите капят... капят от очите ми,

А денят е черен... ах, ти, черен ден!

 

А омразата тече по вените с кръвта,

тече и завладява всичко в мен...

Ще намеря ли покой в смъртта?!

Кажи ми, ден... ти, черен ден!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво!!
  • Техиката е добра, но идеята...Не пиши,когато си ядосана, а когато ти дойде добра идея, гледай да е по-оптимистична, ако може.Смъртта е неизбежен финал...Омразата е хубаво да я преодолееш.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...