Омраза
Омраза
През прозореца поглеждам – виждам слънце,
а в душата ми витае мрак...
Любовта ми е голяма като зрънце,
и омразата превзе сърцето пак...
Листата капят... капят и сълзите ми,
а птиците навън мълчат със мен.
И сълзите капят... капят от очите ми,
А денят е черен... ах, ти, черен ден!
А омразата тече по вените с кръвта,
тече и завладява всичко в мен...
Ще намеря ли покой в смъртта?!
Кажи ми, ден... ти, черен ден!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
