23 feb 2007, 15:06

Омраза

  Poesía
681 0 2
Омраза. Непознато чувство.
До сега. Но вече знам -
изгаряща червена светлина,
след нея само пепел... Храм
на всички провалени пориви
и всички пропилени дни.
Омраза втурва се в живота ми,
събаря ме, мечти руши.
Със сила ме изпълва непозната,
болезнена, горчива и тежи...
Превзема ме, раздира ми душата.
Омразата в очите ми блести.
И нежно гали ме, целува,
коварно хилеща се, може би.
И с отчаяние пирува,
издига ме смразяващ вик.
Да. С нея мога да се боря,
но трябват милион искри
доверие, приятелство и вяра...
Омразата в душата ми КРЕЩИ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...