Омраза
Омраза. Непознато чувство.
До сега. Но вече знам -
изгаряща червена светлина,
след нея само пепел... Храм
на всички провалени пориви
и всички пропилени дни.
Омраза втурва се в живота ми,
събаря ме, мечти руши.
Със сила ме изпълва непозната,
болезнена, горчива и тежи...
Превзема ме, раздира ми душата.
Омразата в очите ми блести.
И нежно гали ме, целува,
коварно хилеща се, може би.
И с отчаяние пирува,
издига ме смразяващ вик.
Да. С нея мога да се боря,
но трябват милион искри
доверие, приятелство и вяра...
Омразата в душата ми КРЕЩИ!
До сега. Но вече знам -
изгаряща червена светлина,
след нея само пепел... Храм
на всички провалени пориви
и всички пропилени дни.
Омраза втурва се в живота ми,
събаря ме, мечти руши.
Със сила ме изпълва непозната,
болезнена, горчива и тежи...
Превзема ме, раздира ми душата.
Омразата в очите ми блести.
И нежно гали ме, целува,
коварно хилеща се, може би.
И с отчаяние пирува,
издига ме смразяващ вик.
Да. С нея мога да се боря,
но трябват милион искри
доверие, приятелство и вяра...
Омразата в душата ми КРЕЩИ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
