Омръзна ми да бъда вярна,
да съм смирена и добра...
Омръзна ми от този театър,
изтъкан от лицемерие и суета!
Защо забравихме да бъдем хора?
И се превърнахме в човеко-зверове?
Възпитани, изискани и по-жестоки,
това ли ни поднася утрешния ден?
И хората така вглъбени са
в проблемни грижи и беди...
Такъв ли е животът на големите?
О! Предпочитам онзи, пълния с мечти!
Омръзна ми да бъда отговорна,
да съм на линия и делова...
Омръзна ми да мисля като „лелка",
аз все още съм луда глава!
Все още тичам след мечти-измами
и съм щастлива в краткия си ден.
Зная, че е детско и наивно,
но все още живо е детето в мен!
И не смятам, че трябва да се променям
заради чуждите идеали и мечти.
Аз вярна ще остана на себе си
и щастлива ще съм, може би!
© Яна Келорска Todos los derechos reservados