Омръзна ми на мене да кълна!
Аз искам радостно да пея!
Да съм на гребен на вълна...
И искрено да се засмея.

Бих искал с горди стъпки да вървя
и знамето си да развея.
Аз гадости не мога да търпя
и пиша само епопеи!

Живота ми тогава ще е лек
и ще върви по "мед и масло"!
Тогава ще съм истински човек,
с достойнството си порасло.

Аз днес Съдбата си проклинам
и скоро няма да престана,
че сънародници крадливи имам...
в туй блато няма да остана!

О, най-нещастни сме в света,
народът ни не се усмихва!
Със сълзи плаче родната земя
и гафовете ù не стихват!

Не чувам вече гордите слова!
Научих се да критикувам!
Не ражда вече моята глава,
наляво и надясно псувам!

Затуй намразих вече и света,
това най-искрено ще кажа!
Как искам вече моята страна
във други краски да покажа!
 12.12.2013г. София