Feb 5, 2014, 8:06 PM

Омръзна ми на мен!

  Poetry » Civic
485 0 0

Омръзна ми на мене да кълна!
Аз искам радостно да пея!
Да съм на гребен на вълна...
И искрено да се засмея.

Бих искал с горди стъпки да вървя
и знамето си да развея.
Аз гадости не мога да търпя
и пиша само епопеи!

Живота ми тогава ще е лек
и ще върви по "мед и масло"!
Тогава ще съм истински човек,
с достойнството си порасло.

Аз днес Съдбата си проклинам
и скоро няма да престана,
че сънародници крадливи имам...
в туй блато няма да остана!

О, най-нещастни сме в света,
народът ни не се усмихва!
Със сълзи плаче родната земя
и гафовете ù не стихват!

Не чувам вече гордите слова!
Научих се да критикувам!
Не ражда вече моята глава,
наляво и надясно псувам!

Затуй намразих вече и света,
това най-искрено ще кажа!
Как искам вече моята страна
във други краски да покажа!
 12.12.2013г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...