Омръзна ми на мен!
Омръзна ми на мене да кълна!
Аз искам радостно да пея!
Да съм на гребен на вълна...
И искрено да се засмея.
Бих искал с горди стъпки да вървя
и знамето си да развея.
Аз гадости не мога да търпя
и пиша само епопеи!
Живота ми тогава ще е лек
и ще върви по "мед и масло"!
Тогава ще съм истински човек,
с достойнството си порасло.
Аз днес Съдбата си проклинам
и скоро няма да престана,
че сънародници крадливи имам...
в туй блато няма да остана!
О, най-нещастни сме в света,
народът ни не се усмихва!
Със сълзи плаче родната земя
и гафовете ù не стихват!
Не чувам вече гордите слова!
Научих се да критикувам!
Не ражда вече моята глава,
наляво и надясно псувам!
Затуй намразих вече и света,
това най-искрено ще кажа!
Как искам вече моята страна
във други краски да покажа!
12.12.2013г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени