Сълзите на дъжда се гушат във косите ти,
целуват вместо мен добрите ти очи.
Нощта ни приютява в прегръдка нежносиня,
а гузната ни съвест отчаяно мълчи...
И стига ми това, че просто ние двамата
обичаме да крачим безгрижно под дъжда.
И мисля си, че само оная, най-голямата
Любов, се радва и на простите неща...
© Деси Копчалийска Todos los derechos reservados