22 jul 2008, 6:40

Оная, най-голямата

1.3K 0 12

Сълзите на дъжда се гушат във косите ти,

целуват вместо мен добрите ти очи.

Нощта ни приютява в прегръдка нежносиня,

а гузната ни съвест отчаяно мълчи...

 

И стига ми това, че просто ние двамата

обичаме да крачим безгрижно под дъжда.

И мисля си, че само оная, най-голямата

Любов, се радва и на простите неща...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Копчалийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, да и да!!! Аплодисменти!
  • Да ,"няма нищо по-хубаво от лошото време ".Страхотно е!!!
  • Благодаря на всички вас, които обичате дъжда и оценявате простичките неща в живота!! Поласкана съм, че стихът ми ви е напомнил едно от моите любими стихотворения на Дамян Дамянов.
  • Цитатът е стих на Дамян Дамянов - "Дъжд", "Да бяха хляб...", 1977 г.
    ________________
    Поздрав, Деси!


  • Деси, не помня от кого е-затова в кавички:
    "Плющеше като бесен-всичко мокро
    паветата, дърветата, града.
    Вън всичко живо бягаше под покрив
    и само те стояха под дъжда.
    Прегърнати, унесени, немирни-
    два светли лъча в мокрото кълбо.
    Сами и вероятно безквартирни,
    но приютени в своята любов.
    Чадърът черен, старчески разперил,
    край тях преминах, стрелнах го на кръв,
    а в себе си въздъхнах:Ех, до вчера
    и мене ме валеше дъжд такъв!
    Прибран на сух, горе, в свойта стая
    ги мернах, през дъждовните стъкла.
    Две мокри птици гонеха трамвая
    и от зениците ми заваля..."

    Поздрав от Зем!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...