Оная, най-голямата

Поезия » Любовна

1.3K 0 12

Сълзите на дъжда се гушат във косите ти,

целуват вместо мен добрите ти очи.

Нощта ни приютява в прегръдка нежносиня,

а гузната ни съвест отчаяно мълчи...

И стига ми това, че просто ние двамата

обичаме да крачим безгрижно под дъжда.

И мисля си, че само оная, най-голямата

Любов, се радва и на простите неща...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Индиана (Криси)

Да, да и да!!! Аплодисменти!

2008-08-10T11:43:23+03:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Да ,"няма нищо по-хубаво от лошото време ".Страхотно е!!!

2008-07-25T18:18:26+03:00
ДесиК (Деси Копчалийска)

Благодаря на всички вас, които обичате дъжда и оценявате простичките неща в живота!! Поласкана съм, че стихът ми ви е напомнил едно от моите любими стихотворения на Дамян Дамянов.

2008-07-23T02:13:01+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Цитатът е стих на Дамян Дамянов - "Дъжд", "Да бяха хляб...", 1977 г.
________________
Поздрав, Деси!

2008-07-23T01:15:49+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Деси, не помня от кого е-затова в кавички:
"Плющеше като бесен-всичко мокро
паветата, дърветата, града.
Вън всичко живо бягаше под покрив
и само те стояха под дъжда.
Прегърнати, унесени, немирни-
два светли лъча в мокрото кълбо.
Сами и вероятно безквартирни,
но приютени в своята любов.
Чадърът черен, старчески разперил,
край тях преминах, стрелнах го на кръв,
а в себе си въздъхнах:Ех, до вчера
и мене ме валеше дъжд такъв!
Прибран на сух, горе, в свойта стая
ги мернах, през дъждовните стъкла.
Две мокри птици гонеха трамвая
и от зениците ми заваля..."

Поздрав от Зем!

2008-07-23T01:03:30+03:00