Jul 22, 2008, 6:40 AM

Оная, най-голямата

  Poetry » Love
1.3K 0 12

Сълзите на дъжда се гушат във косите ти,

целуват вместо мен добрите ти очи.

Нощта ни приютява в прегръдка нежносиня,

а гузната ни съвест отчаяно мълчи...

 

И стига ми това, че просто ние двамата

обичаме да крачим безгрижно под дъжда.

И мисля си, че само оная, най-голямата

Любов, се радва и на простите неща...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Копчалийска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, да и да!!! Аплодисменти!
  • Да ,"няма нищо по-хубаво от лошото време ".Страхотно е!!!
  • Благодаря на всички вас, които обичате дъжда и оценявате простичките неща в живота!! Поласкана съм, че стихът ми ви е напомнил едно от моите любими стихотворения на Дамян Дамянов.
  • Цитатът е стих на Дамян Дамянов - "Дъжд", "Да бяха хляб...", 1977 г.
    ________________
    Поздрав, Деси!


  • Деси, не помня от кого е-затова в кавички:
    "Плющеше като бесен-всичко мокро
    паветата, дърветата, града.
    Вън всичко живо бягаше под покрив
    и само те стояха под дъжда.
    Прегърнати, унесени, немирни-
    два светли лъча в мокрото кълбо.
    Сами и вероятно безквартирни,
    но приютени в своята любов.
    Чадърът черен, старчески разперил,
    край тях преминах, стрелнах го на кръв,
    а в себе си въздъхнах:Ех, до вчера
    и мене ме валеше дъжд такъв!
    Прибран на сух, горе, в свойта стая
    ги мернах, през дъждовните стъкла.
    Две мокри птици гонеха трамвая
    и от зениците ми заваля..."

    Поздрав от Зем!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....