Не съм вече ,,онази тихата“,
стояща кротко в ъгъла.
Не съм и ,,онази невинната“,
която дълго всичко е разбирала.
Не желая да съм наранявана
повече от усмивката, която
Хиляди сълзи е прикривала.
Не искам душата ѝ да е пустинята,
която историите на стотици е съдържала.
Не съм ,,онази милата“,
която от тишината е погълната.
Нито съм ,,онази предишната“ ...