21 февр. 2021 г., 18:21

Онази...

510 0 0

Не съм вече ,,онази тихата“,

стояща кротко в ъгъла.

Не съм и ,,онази невинната“,

която дълго всичко е разбирала.

Не желая да съм наранявана

повече от усмивката, която

Хиляди сълзи е прикривала.

Не искам душата ѝ да е пустинята,

която историите на стотици е съдържала.

Не съм ,,онази милата“,

която от тишината е погълната.

Нито съм ,,онази предишната“

отново прощаваща постъпката ти.

Няма я онази ,,тази скромната“,

която в робиня на чувствата е

превърната.

Няма я вече ,,безмълвната“,

лъжите на останалите преглъщаща.

От днес ще бъда ,,тази с волята“,

в птица с крила превърната.

Ще бъда ,,тази свободната“,

която е премахнала задръжките.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рая Панкова - Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...