21.02.2021 г., 18:21

Онази...

509 0 0

Не съм вече ,,онази тихата“,

стояща кротко в ъгъла.

Не съм и ,,онази невинната“,

която дълго всичко е разбирала.

Не желая да съм наранявана

повече от усмивката, която

Хиляди сълзи е прикривала.

Не искам душата ѝ да е пустинята,

която историите на стотици е съдържала.

Не съм ,,онази милата“,

която от тишината е погълната.

Нито съм ,,онази предишната“

отново прощаваща постъпката ти.

Няма я онази ,,тази скромната“,

която в робиня на чувствата е

превърната.

Няма я вече ,,безмълвната“,

лъжите на останалите преглъщаща.

От днес ще бъда ,,тази с волята“,

в птица с крила превърната.

Ще бъда ,,тази свободната“,

която е премахнала задръжките.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рая Панкова - Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...