Не ти домилях и останах ти чужда.
Макар, че в нощвите за моите хлябове,
покрита с горчива мая от ненужност,
замесвах и нея - онази без тялото.
Онази - със стойност по-малка от риза,
онази, която бе вечно подмината,
която на някой, дори да харижа,
не смеех и криех под ключ през годините.
Насила усмихната, детски наивна -
покорен и кротък неволник в затвора си.
Свой свят, в тиха лудост, изпя на статива
от мисли и думи неизговорени. ...