Регина (Радост Даскалова)
374 1425
24.02.2014 г., 11:57 ч.

Онази 

  Поезия
609 0 11

Не ти домилях и останах ти чужда.

Макар, че в нощвите за моите хлябове,

покрита с горчива мая от ненужност,

замесвах и нея - онази без тялото.

 

Онази - със стойност по-малка от риза,

онази, която бе вечно подмината,

която на някой, дори да харижа,

не смеех и криех под ключ през годините.

 

Насила усмихната, детски наивна -

покорен и кротък неволник в затвора си.

Свой свят, в тиха лудост, изпя на статива

от мисли и думи неизговорени.

 

Тя толкова искаше да те нахрани,

че стъкна огнище от всичките феникси.

Горя и търпя, и на въглени стана

за хляба ти - бухнал и сладък от бдение.

 

Изстиват невкусени, хлебни причастия

и хрускав цедят аромат през месалите,

но ти не поиска ни хапка, ни ястие -

не бяха достойни за твоите залъци.

 

Не ти домилях. След присъда за странност,

изкупвам вините си с непослушание.

Нелепо е, но продължавам да вярвам -

най-ценното в мен е онази - душата ми.

 

Радост Даскалова

 

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??