Онази
Не ти домилях и останах ти чужда.
Макар, че в нощвите за моите хлябове,
покрита с горчива мая от ненужност,
замесвах и нея - онази без тялото.
Онази - със стойност по-малка от риза,
онази, която бе вечно подмината,
която на някой, дори да харижа,
не смеех и криех под ключ през годините.
Насила усмихната, детски наивна -
покорен и кротък неволник в затвора си.
Свой свят, в тиха лудост, изпя на статива
от мисли и думи неизговорени.
Тя толкова искаше да те нахрани,
че стъкна огнище от всичките феникси.
Горя и търпя, и на въглени стана
за хляба ти - бухнал и сладък от бдение.
Изстиват невкусени, хлебни причастия
и хрускав цедят аромат през месалите,
но ти не поиска ни хапка, ни ястие -
не бяха достойни за твоите залъци.
Не ти домилях. След присъда за странност,
изкупвам вините си с непослушание.
Нелепо е, но продължавам да вярвам -
най-ценното в мен е онази - душата ми.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
