Прииждам в мислите ти неканена.
Ах, как ме отричаш.
Аз съм отворената ти рана,
И съм онова, недоизживяното.
Дето вечно го пъдиш,
а то пък - нахално все се завръща.
Аз съм странната, лудата,
И съм най-нежеланата в къщата ти.
Аз съм онази, която прегръщаш насред тротоара.
И я целуваш под лампите улични,
На която държиш ръката, докато ти дойде трамвая,
И заради която превръщаш в стихове думите. ...