29 февр. 2020 г., 17:25

Онази другата

874 1 0

Прииждам в мислите ти неканена.

Ах, как ме отричаш.

Аз съм отворената ти рана,

И съм онова, недоизживяното.

Дето вечно го пъдиш,

а то пък - нахално все се завръща.

Аз съм странната, лудата,

И съм най-нежеланата в къщата ти.

Аз съм онази, която прегръщаш насред тротоара.

И я целуваш под лампите улични,

На която държиш ръката, докато ти дойде трамвая,

И заради която превръщаш в стихове думите.

Аз съм твоето бедствие,

Най-жестоката ти присъда.

Името ми –сладък грях на устните ти,

Тази съм, която си тръгва преди да се съмне.

© П.В.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Велчова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...